Откъс от публикация в СЛОВОТО, на един приятел :)

Автор: Деян Енев

В центъра на Арбанаси се намира "Старият хан". Това е старовремска постройка с огромен двор. Дворът е заграден с висок зид. Едно време, по турско, оттук са преминавали керваните от Цариград за Букурещ. Гостите са разпрягали колите си, хвърляли са сено на конете и нетърпеливо са влизали в помещението долу, където тогава се е помещавала кръчмата - огромно помещение с пръстен под, здрави дървени маси и зидано огнище; а сега пълно с изгнили матраци, нахвърляни един връз друг, както може да се види през някой от прозорците.

Всякакви хора минавали оттук - търговци, войници, разбойници, зяпачи, просяци. Червеното вино с два вида билки, специалитет на съдържателя на хана Трифон, бързо развързвало езиците и кесиите на гостите. Но още се спори, дали само виното правело това, или и присъствието на щерка му Мария - тънконога девойка на деветнайсет години с права и черна, като гривата на породиста кобилка, коса и очи с цвят на липов мед. Никой не умеел като Мария да посрещне и разположи по масите каталясалите мъжаги, да докосне, уж без да иска, дебелата като гьон кожа на пръстите им, докато поднася виното и сетне, отдалечавайки се от масата, да се врътне и да избухне в смях на някоя солена-пресолена мъжка дума.

Такава била Мария - и който стъпел в "Старият хан" веднъж, непременно пак идвал, вече без работа, без каруци и стока, на гърба на най-буйния си кон и натъпкал силяха до пръсване с трудно спечелените жълтици.

Пълният текст: ТУК

... какво ли не прави човек за едни матраци